Светът през моите очи

 

Следобедна разходка в покрайнините на града

 Има дни, когато на всеки един от нас му се иска да хване любимото си нещо и да избяга някъде много далеч, далеч от всичко и всички. Е, този следобед бе точно такъв -реших и се запътих към покрайнините на моя квартал Дивдядово. Едно удивително място, където успях да хвана страхотни моменти въпросния залез от отминалата 2010 година.

Есента наближава

 

Залез слънце - кв. Дивдядово `10 

Малко по-късно

... но и дъждът не ме пропусна

Магия от облаци

"Никога не знаем накъде води една врата докато не преминем през нея"

Футбол навсякъде

Самотен

Пеперуди

Изрязах пеперуди от пердето -
копринени и бели, опушени с цигарен дим.
Изрязах ги. Политнаха в небето,
разляха се с копнеж в простора син.

Загубих пеперудите в безкрая,
останаха ми сенки от мечти -
копринени изрезки - в бяла стая -
опушена от пеперудени следи.

 

Изрязах си хвърчило от пердето
и полетях със него в синева.
И търсех пеперудите, обгърнати
от страх във синя тишина.

Природата за нас и около нас - България

 Здравейте,

тук ще споделя част от заниманието си - снимките, ловът на точните моменти, погледнати през моята гледна точка - през моя свят. Искрено се надявам да зарадват някого или да намери себе си в снимките ми.

 Път към рая

Риболов по време на залез - Дунав

Urban

Green life

Cinema

Залез по американски

Животът като мелница

Природа

От българско по-българско

Уважаеми другарки и другари, ще ми бъде драго да споделите с мен мнението си за тези мои произведения. Вложил съм много старание и труд да ги направя. 

Но е важно да се разбере нещо - не се старая да се правя на фотограф. Опитвам се да уловя интересните мигове през моите очи и да ги споделя с другите.

Българското у нас не е погинало.

Здравейте, 

тук основно искам да покажа само няколко елемента от уникалната култура и традиции на българския етнос. Текстът, който съм използвал, е от българска народна песен кръстена "Лудо младо". Тя по прекрасен начин илюстрира фината българска душа.
За фотографията искам да изкажа огромната си благодарност на Галина Бучкуджиева, която се съгласи на идеята да "даде живот" на тази прекрасна българска носия. Благодаря и на приятелите от НЧ "Асен Златаров" кв. Дивдядово, които спомогнаха да реализирам този мой проект, давайки ми носия и възможност да снимам в Къщата музей в кв. Дивдядово.

Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.

 А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.

Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.

Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила? 

Лицето- врата към душата

Лицето е онова, с което ни посрещат и изпращат. Индикаторът на вътрешното същество и мисъл. Комбинирайки поглед, усмивка и изражение човек е способен да сътвори цял нов свят за някого или да промени своя завинаги.

Дълбоки сини очи

Погледни през сърцето ми

Българското у нас е още

Напред и нагоре

 

Дива

"Нищо не виждам с тези очила!"

Но то може да бъде и измама... Клоунът не винаги е весел, но лицето не го издава. Жена може до болка да е наранена, но лицето не я издава. 

 

Игра на усмивки

Усмихваме се

Магия е да можеш да разбираш по лицата на хората що крият в душите си. Усмивката може да бъде просто брошка на изтъркания ревер на самотата; смиреният поглед - прашинка от бурята в душата...

Повярвай ми

Усмивка

Support city noice - Don Alberto