събота, 16 юли 2011 г.

Българското у нас не е погинало.


Здравейте, 
тук основно искам да покажа само няколко елемента от уникалната култура и традиции на българския етнос. Текстът, който съм използвал, е от българска народна песен кръстена "Лудо младо". Тя по прекрасен начин илюстрира фината българска душа.
За фотографията искам да изкажа огромната си благодарност на Галина Бучкуджиева, която се съгласи на идеята да "даде живот" на тази прекрасна българска носия. Благодаря и на приятелите от НЧ "Асен Златаров" кв. Дивдядово, които спомогнаха да реализирам този мой проект, давайки ми носия и възможност да снимам в Къщата музей в кв. Дивдядово.

Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.


 А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.


Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.


Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила? 


4 коментара:

  1. Какво хубаво българче :) Много добре уловени моменти, всички снимки са чудесни!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! Българското си е българско

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотен пост!Снимките са наистина много хубави, както и модела на тях. :)

    ОтговорИзтриване