вторник, 26 ноември 2013 г.

Старите столици на България: Плиска и Велики Преслав

Здравейте,
преди няколко дни, празнувайки рождения ден на моята скъпа майка, посетих едни прекрасни градове оставили траен отпечатък в българската, та дори и европейската история - Плиска и Велики Преслав.
Първите столици на България - величие и Средновековна красота.















Интересен факт за Велики Преслав ни сподели уредникът на Историческия музей там. Когато България пада под османско иго приблизително 200 години гр. Велики Преслав не е бил посещаван от никой човек - не е стъпвал човешки крак. Мястото е обявено за "шейтан" място. Което произлиза от наименованието за дявол в турския език. Смятали са, че това е дяволско място и никой не бива да стъпва там, защото ще се случи нещо страшно с него. Хм, и мисля си аз - дори и митове и легенди за нашата Златна столица.



Eто и още любопитна информация от: http://www.pepatabakova.com

събота, 26 октомври 2013 г.

Цветна работа


Работата може да е всякаква, но моята е буквално цветна!
Ето, вижте:









Нощ

Хм, без много да се обеснявам - първите ми нощни снимки.





Есенно

Тъжно е, когато загубиш желанието да правиш нещо любимо...
Чувстваш се някак ограбен, лишен от нещо важно.
Така се чувствах и преди около година - празен, изгубен, лишен от цвета в моя живот.
Много неща се случиха през тази година и ето ме - отново снимам. А изключително цветната и прекрасна есен ми напомни колко цветен и красив може да бъде животът.
Да, не пролетта, а есента е най-красивият сезон за мен.
Да, красиви са цветята, когато израстват, дърветата - също, но няма по-красиво от милионите тоналности на жълтото навсякъде около теб. А имаш ли щастието да се окажеш около няколко дървета с падащи листа около теб със сигурност ще почувстваш нещо специално.

Предлагам на Ви Есента през моите очи - цветна, красива и леко тъжна:













Asen Topalov                                     

неделя, 2 юни 2013 г.

Писмо до татко

Татко, здравей!

Мина толкова много време, случиха се толкова много неща. За много от тях имам обяснение, но и за много нямам.
Винаги ми е било трудно да си говоря с теб, да споделям с теб проблемите си. Ето затова реших вместо да говоря – да пиша.
Трудно ми е, когато те гледам така както си сега. Труден човек си и винаги трудно съм се разбирал с теб, но това не променя любовта, която изпитвам към теб, защото каквото и да говорим, както и да се обиждаме, отбягваме или нараняваме, аз те обичам, защото си мой баща, моя кръв и нищо и никой не може да промени това.
 Именно тази любов ме отдалечава от теб в момента. Сигурно за тази година и половина си се питал хиляди пъти защо не искам често да се виждаме, да си говорим. Истината е, че ме боли от тази моя любов към теб.  Страдам, защото баща ми пропада, не иска да си помогне и обвинява другите хора за това. Чувствам се зле, когато те видя – дрипав, неизкъпан и нехаещ, но още повече се чувствам гадно, че не правиш нищо с живота си и нараняваш всички твои роднини и семейство.
 Сигурно не ти е леко да четеш всичко това, а може би и си го изхвърлил вече, но ако не си – БЛАГОДАРЯ ТИ.
 Има още много неща, но не знам да ги споделям ли...
 Липсваш ми... това е така и няма как да бъде друго яче – ти си ми баща. Липсват ми мачовете, които гледахме зедно, ремонтите, които правехме на колата.
 Искам да знаеш – никой и нищо не може да те замени – ти си мой, както аз съм твой докато някой от двама ни не  отиде при Небесния ни татко.
 Обичам те и ще те обичам винаги, макар любовта ми често пъти да е била скрита зад остри бодли, които са те наранявали.
 Но искам нещо и сърцето ме боли, че не мога да го видя.
 Ти остаряваш и искам да се виждаме, искам да си играеш с внуците си.
 Косата и брадата ти побеляват – ще бъдеш дядо след няколко години, но МОЛЯ ТЕ – направи нещо със себе си! Искам да те видя да стъпваш на краката си. Да си изкараш лична карта (ако нямаш пари аз ще ти дам), да започнеш работа (знам, че не е лесно), да се погрижиш къде да живееш, да се сдобриш със сестрите си (ще ти помогна) и по този начин ми позволи да махна тръните от любовта си и да се радвам на прошарената ти коса.
 Искам да си говорим, да се срещаме, но погрижи се за себе си. Не ме е срам от теб, а страдам, като те гледам така.
 Дано Бог се открие в сърцето ти и да ти даде мир и любов, да положи в теб безкрайно щастие и да мога така да се радвам на косата ти!

Знай, че си обичан, но позволи на хората да го покажат.

Асен Топалов
2.06.2013 г.

P.S. Щастлив съм, че нося твоето фамилно име!

сряда, 1 май 2013 г.

язовир Тича - щастие на палатки

Какво по-хубаво от това да бъдеш с приятели на палатка? 
Може би да бъдеш на палатка с най-добрия си приятел. 
Решихме това да направим около Шумен - яз. Тича. Едно страхотно място със страхотни залези - направих няколко снимки и сега искам да ги споделя с вас. Дано ви харесат и се насладите на моето любителско снимане.