Татко, здравей!
Мина толкова много време, случиха се толкова много неща. За много от тях имам обяснение, но и за много нямам.
Винаги ми е било трудно да си говоря с теб, да споделям с теб проблемите си. Ето затова реших вместо да говоря – да пиша.
Трудно ми е, когато те гледам така както си сега. Труден човек си и винаги трудно съм се разбирал с теб, но това не променя любовта, която изпитвам към теб, защото каквото и да говорим, както и да се обиждаме, отбягваме или нараняваме, аз те обичам, защото си мой баща, моя кръв и нищо и никой не може да промени това.
Именно тази любов ме отдалечава от теб в момента. Сигурно за тази година и половина си се питал хиляди пъти защо не искам често да се виждаме, да си говорим. Истината е, че ме боли от тази моя любов към теб. Страдам, защото баща ми пропада, не иска да си помогне и обвинява другите хора за това. Чувствам се зле, когато те видя – дрипав, неизкъпан и нехаещ, но още повече се чувствам гадно, че не правиш нищо с живота си и нараняваш всички твои роднини и семейство.
Сигурно не ти е леко да четеш всичко това, а може би и си го изхвърлил вече, но ако не си – БЛАГОДАРЯ ТИ.
Има още много неща, но не знам да ги споделям ли...
Липсваш ми... това е така и няма как да бъде друго яче – ти си ми баща. Липсват ми мачовете, които гледахме зедно, ремонтите, които правехме на колата.
Искам да знаеш – никой и нищо не може да те замени – ти си мой, както аз съм твой докато някой от двама ни не отиде при Небесния ни татко.
Обичам те и ще те обичам винаги, макар любовта ми често пъти да е била скрита зад остри бодли, които са те наранявали.
Но искам нещо и сърцето ме боли, че не мога да го видя.
Ти остаряваш и искам да се виждаме, искам да си играеш с внуците си.
Косата и брадата ти побеляват – ще бъдеш дядо след няколко години, но МОЛЯ ТЕ – направи нещо със себе си! Искам да те видя да стъпваш на краката си. Да си изкараш лична карта (ако нямаш пари аз ще ти дам), да започнеш работа (знам, че не е лесно), да се погрижиш къде да живееш, да се сдобриш със сестрите си (ще ти помогна) и по този начин ми позволи да махна тръните от любовта си и да се радвам на прошарената ти коса.
Искам да си говорим, да се срещаме, но погрижи се за себе си. Не ме е срам от теб, а страдам, като те гледам така.
Дано Бог се открие в сърцето ти и да ти даде мир и любов, да положи в теб безкрайно щастие и да мога така да се радвам на косата ти!
Знай, че си обичан, но позволи на хората да го покажат.
Асен Топалов
2.06.2013 г.
P.S. Щастлив съм, че нося твоето фамилно име!
